Крепостта Козник се намира в местността Кечи Кая близко до Рудозем. Около 14-ти век е охранявала пътя от Беломорска тракия към Горнотракийската низина. В настоящето не е останало много от крепостта. Все пак изцяло разкрит е поне един каменен зид, широк 2 метра. Доста от "крепостите" и толкова нямат :) Според легендите Ерим Папа е пазел там безчетни златни съкровища, и следователно - всичко е изръшкано от иманярите. Въпреки това разходката до там беше много доволна - предоставяше много гледки и места за почивки.
Организацията започна отдавна, когато Сашо вкара идеята да направим един уикенд на вила "Козник". Тя се намира в подножието на Кечи Кая и щеше да е идеалната база за разходки нагоре с разпивки надолу. По пътя ни валя страхотен дъжд, където субаруто на Антон за малко да демонстрира как се трансформира в подводница :) Освен това от всичките дни в годината уцелихме точно някаква Богородица, та около Бачковския манастир имаше 10 километра задръстване. Така е, нали християнската религия се проявява по празници... Потопът който ни изпра след Чепеларе успя да вдигне няколко апетитни мъглички, заради които спирахме неведнъж. Към 15:30 след половин час як офроуд бяхме на вила "Козник". Там черния път свършва в беседка с чешмичка и нагоре почва туристическия маршрут. Тук още не беше валяло, но зад баирите се чуваха гръмотевици. Рекохме да хванем пътеката, докато не се е отворило небето. Схемата на маршрута даваше някаква представа, но... не можаха ли да принтират по-сносно изображение? Нагоре маркировката беше в подобно състояние. Къде я има - надраскани зелени стрелки със спрей. Тук-таме - табелка. Табелките обаче сочат няколко обекта, а пътеката е една. Разположението им беше по места, които не се забелязват от посоката на движение. Един път уцелихме разклонение за село Върба (маркирано!) и когато се зачудихме и взехме да се връщаме, чак тогава от този ъгъл видяхме следващата табелка за Козник. Въобще - за реализацията на пътеката им пиша Среден, а за ентусиазма - Добър! :) Най-добрата маркировка, която можете да хванете е един черен електрически кабел. Движи се по пътеката през цялото време, чак до края, където стига до една... лампа :) Някой е прекарал 2 километра кабел по дърветата за да захрани една крушка, осветяваща скалата. Среден за реализацията и Добър за ентусиазма! :) По маршрута нагоре има 4 беседки. Единствената вода обаче е долу на паркинга. Всяка беседка е сложена на място с добра гледка към долните ридове, към Рибница и Рудозем. Дължината на пътеката е около 1 км, а денивелацията - около 250 метра. Наклонът си е стабилен, ходи се в предимно широколистна гора на сянка. От погледните места на далечните била се съзират кацнали други беседки, явно части от други маршрути? След половин-един час разходка успяхме да изгубим половината група от пушачите :) Със Сашо и Живо излязохме горе - на Двата Братя - две скали, застанали като стражите на Родопите. В скалите имаше няколко естествени скални ниши. Някои от тях даваха началата на малки пещери. Едната изглеждаше много любопитно, все едно скалата е куха. И тук започват изкопите на иманярите. Дупки имаше навсякъде. Части от инструменти бяха захвърлени по скалните ниши. Наблизо беше беседка №4 и откритата част от каменния зид. Не ми се видя особено впечатляващо, на фона на красотите които ни заобикаляха. Слязохме до вилата за да изпълним втората част от плана - а именно, стабилното хапване и пийване :) За да не ви дразня - ще ви спестя гледки и описания на деликатесите, които се извадиха. И на огромната оранжева котарана, придаваща цвят на мястото :) Другата сутрин точно бяхме влезли в режим на мързел. Въобще не ни се тръгваше, но... седмицата се върти. Слязохме до Рудозем да видим има ли нещо останало от празника. Вчера имали празник на града с панаир и скара-бира и всичко както си му е реда. Заради него бяха отцепили някои улици, заради което отцепване пък бяхме минали през една фабрика. Тя много ни хвана окото, та по-добре да покажа: Все едно машината на времето ни беше оставила по погрешка в 1960-та година. Рудозем има индустриален облик. Дори сградите около общината са едни такива - широки, ниски, с обширни пространства помежду им - все едно бивши производствени цехове :) Въпреки лудницата покрай вдигането на панаира, имаше една нотка на спокойствие, която много отчетливо се усеща когато дойдеш от големия град. Тук пътищата ни със старозагорската група се разделиха. Тяхната логистика щеше да ги прекара през Кърджали (и за по-напряко - през Златоград :D ), а пък аз реших да се върна по почти същия път. Гергана ми беше препоръчала пътя през Полковник Серафимово за Смолян. А и аз исках там да видя едно място, известно като "Родопската Шипка". На връх Средногорец през 1912-та година (Първата балканска война) е била проведена решителната битка, която е освободила родопите от османско иго. В памет на жертвите на върха е издигнат паметник и мавзолей, до който се достига през кратък пасаж от стъпала. Мястото беше почти безлюдно. Плочките бяха обрасли с дебел зелен килим, който вдигаше свежи аромати на всяка крачка. На четирите стени на паметника имаше плочи с кратки текстове. "Не забравяйте идеала на българския народ -обединение на племето ни-". Хубав завет, който май не е достигнал до много хора... Костите в мавзолея сигурно биха се въртяли като пумпали в гроба, ако можеха да видят какво става с България, за която са дали животите си. За мен последва два часа прибиране през китните родопски пътчета. Ако не знаете, в село Фатово имат - цитирам табелата - "ЧАСТЕН АГРО-ФИТНЕС КЛУБ"! :D Сега съжалявам че не спрях да го щракна :D Спретнахме си чудесна разходка под наслов "непознатата България". Много такива места има, и винаги е кеф да намериш нови.